Не съм

Открехна леко завесите.

Достатъчно, за да усетя студа и кожата ми да настръхне.

С полуотворени очи различих размазания й образ.

Крещеше безумства.

Викаше ме по име.

‚Каква глупачка си ти!‘- каза.

‚Небивала принцеса.

И с грах, и с ябълка, и с тиква си все същата.

Измислена.

Тук не е за теб.

Върви си...‘

След което махна вяло с ръка и се обърна с гръб към мен.

Стопи се във въздуха за миг.

Вятърът бързо разсея тръпчивата миризма на сандал, която тя остави след себе си.

‚Не съм си у дома...‘- прошепнах тихо.

Не съм.