Ако можех да ти кажа всичко

Нямаше да премълчавам истината,

и да пазя думи, в които прозира страха ми,

нямаше да затварям врати с трясък,

да преглъщам сълзи,

в посоки объркани

да следвам гласа ти,

да бъда жестока, и мила,

и чужда и близка.

Нямаше да искам,

да моля,

да чувам,

да виждам.

Нямаше да търся в очите ти синьото,

да следвам очертанията на ръцете ти,

да попива по кожата ми димът от цигарите.

Ако можех да ти кажа всичко,

нямаше безсънно да отмервам времето,

да губя гласа си,

да вярвам отчаяно,

че някакси, някога...отново.

Нямаше да се събуждам жадна,

губеща,

празна.

Нямаше да бягам,

да се връщам,

да парят в дланите ми звездите,

да преобръщам денонощия,

да спирам часовници,

да чакам,

да бъда,

онази, която поиска.

Ако можех да ти кажа всичко,

щеше ли да ме чуеш?