В 3 без 10, не желая да говоря.
Рано е и е късно едновременно.
Зад ъгъла на себеобичането, си обещах промяна.
Посредствени комплименти за изящните ми пръсти
ме връщат, където бях.
Заспала съм.
В 3 и 10 разбрах, че съм загубила двадесет минути в немислене.
Искам още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар