неделя, 4 декември 2011 г.

Последният принц


Сънувах го истински.
Неподправен и мил.
С нежни длани, които ме стоплят.
С меки устни, сини очи
и безстрашно сърце, за което все още
всички приказки дълго разказват…
Публикувано от в

3 коментара:

  1. Г.Ф.Стоилов5 декември 2011 г. в 8:21

    Приказен сън -
    топъл, като току що изгряла звезда!

    ОтговорИзтриване
  2. Peps5 декември 2011 г. в 11:56

    Да :).. но понякога и също толкова недостижим..

    ОтговорИзтриване
  3. Г.Ф.Стоилов5 декември 2011 г. в 18:48

    Те затова и са толкова далечни, за да ги мечтаем цяла вечност.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)