Когато те няма

разпиляваш всичките ми мисли.

в съзнанието ми се прокрадват единствено онези мигове, в които пръстите ти оставяха отпечатък по кожата ми, 

близостта ти ме изпълваше цялата

и душата ми се молеше да не идва утрото, за да остана така...в прегръдките ти...

още малко...съвсем малко...
губя очертанията на лицето ти, 

аромата на кожата ти,

всички думи пропадат в бездната между мен и теб...

и нищо не е достатъчно...

когато те няма...