След мен

Остави ме. Пусни ме на свобода.

Знаеш, че нося душа на пътешественик.

Границите на този човешки свят ме плашат. Безкрайно много.

Не се страхувай, че след мен ще бъде различно.

Не заключвай себе си зад стени от мълчание.

Запази ме. Такава различна.

С разпилени коси и мисли. Непривична. Непонятна.

Разплакана и слънчева.

Друга. И същата. В сърцето ти ще остана.

Събуди ме от кошмара, който сънувам, покажи ми звездите и обещай да се усмихваш, когато неочакван спомена за мен нахлуе в съзнанието ти.

Тук ми е тясно, разбери...

Не успявам да поема въздух. Нощите са твърде дълги, дните не ми стигат...

След мен ще ти бъда спокойно.

Ще следваш пунктира на всяко желание.

Ще изхвърлиш часовниците. Ще спиш необезпокояван.

Лудостта ми ще остане зад теб.

Остави ме да открия себе си... А ако загубя посока, бъди моя север.

Върни ме.

Бъди моя пристан.